Ингви Малмстийн (Yngwie Malmsteen)

Когато през първата половина на 80-те години на сцената се появява младият швед Ингви Малмстийн, светът на китарата преживява истински шок. Дотогава скоростта вече е важна част от хард рока и хеви метъла, но никой не свири по начина, по който свири той.

Малмстийн не просто свири бързо. Той пренася върху електрическата китара мисленето на класическите композитори от епохата на барока. В неговата музика ясно се усеща влиянието на Йохан Себастиан Бах, Николо Паганини, Антонио Вивалди и други велики автори. Още с албума Rising Force (1984) той поставя основите на неокласическия метъл и вдъхновява цяло поколение китаристи.

Стилът му е уникално съчетание на класическа музика, барок, романтизъм, блус, хард рок и хеви метъл. Макар често да бъде възприеман само като „най-бързия китарист“, истинската му сила е в начина, по който изгражда мелодиите си – той мисли като класически композитор, а в солата му има теми, вариации, развитие и кулминация.

Тонът му е веднага разпознаваем – ярък, ясен, плътен, силно наситен със средни честоти и сравнително чист въпреки високото усилване. Основното му оборудване през годините включва Fender Stratocaster със скалопиран гриф, адаптери DiMarzio, усилватели Marshall и минимално количество ефекти. Скалопираният гриф е една от неговите запазени марки – дървото между прагчетата е издълбано, така че пръстите почти не докосват грифа, което позволява много прецизен контрол върху вибратото и извиването на струните, но изисква изключителна техника.

Извиването на струните е едно от най-силните му качества, макар често да се говори само за скоростта му – то е много точно, мощно, с отлична интонация и силно повлияно от блуса, което е една от причините солата му да не звучат механично.

Вибратото му се определя от много специалисти като едно от най-добрите в рок музиката – широко, много бързо, изключително контролирано, силно наподобяващо вибратото на класическите цигулари. Само една продължителна нота с неговото вибрато е достатъчна, за да бъде разпознат.

В алтернативното движение на перцето Малмстийн достига почти съвършенство – изключително икономично, невероятно бързо и абсолютно синхронизирано с лявата ръка; именно тук се крие голяма част от скоростта му. Той популяризира sweep picking много преди техниката да стане масова – арпежите му звучат плавно, равномерно, почти като изпълнение на цигулка, и ги използва като музикален език, а не като демонстрация.

Тази страна на Малмстийн често остава в сянката на виртуозните му сола, но той създава отлични рифове, изградени върху класически хармонии, минорни последователности и драматични акорди – особено впечатляват Rising Force, I'll See the Light Tonight и Far Beyond the Sun.

В солирането и фразирането Малмстийн достига едно от най-високите нива в историята на рок китарата. Неговите сола съдържат арпежи, последователности, класически мотиви, блусови извивания и драматични паузи – въпреки огромната скорост той рядко губи логиката на музикалната фраза и най-добрите му изпълнения никога не звучат като механично упражнение.

На концерт е впечатляващ импровизатор – макар да използва характерния си музикален речник, често променя солата си и добавя нови идеи, като импровизациите му остават технически изключително сложни, но запазват характерната му мелодичност.

Малмстийн е един от създателите на неокласическия метъл. Албуми като Rising Force, Marching Out, Trilogy и Odyssey се превръщат в учебник за поколения китаристи, доказвайки, че тежката музика може успешно да използва идеи от класическата композиция, без да губи своята енергия.

За обективност – понякога Малмстийн използва сходни музикални похвати в различни композиции, и някои критици смятат, че прекомерната виртуозност понякога измества емоцията. Той рядко напуска добре познатия си стил, но именно тази последователност прави звученето му толкова лесно разпознаваемо.

Ингви Малмстийн е един от малкото китаристи, които създават цяла нова школа в рок музиката. След появата му техниката на електрическата китара вече не се измерва само със скорост, а с умението да се съчетаят виртуозност, музикална мисъл и класическа дисциплина. Без него развитието на неокласическия метъл вероятно щеше да изглежда съвсем различно.