Джако Пасториус (Jaco Pastorius)

Джон Франсис Пасториус III, известен като Джако Пасториус, е роден през 1951 г. във Флорида, САЩ. Той започва като барабанист, но след травма на китката се насочва към бас китарата – именно този ранен опит като барабанист вероятно е една от причините да притежава такова невероятно чувство за ритъм. Още в младежките си години Джако развива почти обсебващо отношение към инструмента, прекарвайки безброй часове в упражнения, експерименти и търсене на собствен звук. И го намира – звук, който никой преди него не е имал.

През 1976 г. излиза соловият му албум Jaco Pastorius, един от най-влиятелните албуми в историята на бас китарата. По-късно участва във Weather Report, където се превръща в една от водещите фигури на джаз фюжъна. След Джако вече никой не гледа на баса по същия начин.

Той популяризира безпраговия бас (fretless bass) и показва, че басът може да свири акорди, да изпълнява хармонии, да свири флажолети, да бъде солов инструмент, да изпълнява сложни мелодии и да импровизира почти като саксофон. Това промени историята на инструмента.

Сред най-големите му влияния са Джеймс Джамерсън, Джери Джемот, Пол Чембърс, Чарли Паркър, Джон Колтрейн и класическата музика. Той слуша много повече саксофонисти и джаз музиканти, отколкото басисти – и това ясно личи в стила му, който е смесица от джаз, фюжън, фънк, латино музика, класическа музика и импровизация.

Тонът му е вероятно най-разпознаваемият бас звук в историята – пеещ, ясен, дървен, средночестотен, почти вокален. При безпраговия бас нотите се плъзгат плавно една към друга и създават звук, който много хора сравняват с човешки глас или виолончело.

Най-легендарният му инструмент е стандартен Fender Jazz Bass, от който Джако премахва прагчетата и запълва каналите, създавайки един от най-известните инструменти в цялата история на музиката – прякорът му е „Bass of Doom“. Така той практически популяризира модерния безпрагов електрически бас.

Безпраговият бас е неговият отличителен знак – при него няма метални прагчета, определящи точно височината на тона, затова музикантът трябва да интонира абсолютно точно, което изисква изключително развит слух. Джако превръща естествените и изкуствените флажолети в основна част от своя стил – докато много басисти ги използват само като ефект, при него те се превръщат в музикален език.

Преди него акордовото свирене на бас е рядкост – след него става нормална практика. В импровизацията Джако е истински феномен – импровизира с мисленето на саксофонист, а фразите му често приличат повече на джаз духов инструмент, отколкото на бас китара. Притежава огромна техника, но както при Хендрикс, скоростта никога не е самоцел – водеща е музикалната идея.

Груувът му често се подценява, но въпреки виртуозността си Джако има феноменално чувство за ритъм – може да бъде едновременно невероятно сложен и изключително стегнат ритмично.

Сред най-големите му изпълнения са Portrait of Tracy (вероятно най-известното соло произведение за бас китара – истинска революция), Donna Lee (една от най-трудните бас пиеси, записвани някога), Teen Town (може би най-голямата бас линия в историята на джаз фюжъна), Continuum (показва невероятната му мелодичност), Birdland (емблематично изпълнение с Weather Report) и Havona (една от най-големите бас партии, писани някога).

Освен виртуоз, Джако е и отличен композитор и аранжор – музиката му съчетава джаз, богата хармония, ритъм и оркестрово мислене.

В сравнение с други велики басисти: с Джон Ентуистъл – Ентуистъл освобождава баса в рока, Джако го освобождава изцяло; с Джак Брус – Брус въвежда джаз мисленето в рока, Джако го извежда на съвсем друго ниво; с Джон Пол Джоунс – Джоунс е велик ансамблов музикант, Джако е почти отделна музикална вселена; с Били Шийън – Шийън е изключителна техника, Джако е революционер.

За обективност – стилът му е толкова богат, че не е подходящ за всяка музика; той не е басист, който се стреми да остане незабелязан. Но точно това е причината да бъде толкова уникален. Джако Пасториус е един от малкото музиканти, за които спокойно може да се каже, че разделят историята на инструмента на две епохи – преди него и след него. Той доказва, че басът може да бъде едновременно ритъм, мелодия, хармония, солов инструмент и средство за абсолютно свободно музикално изразяване.