Джон Пол Джоунс (John Paul Jones)

Джон Пол Джоунс, с рождено име Джон Ричард Болдуин, е роден през 1946 г. в Кент, Англия. Още като дете започва да свири на пиано, а по-късно усвоява бас китара, орган, мандолина, клавикорд и още редица инструменти. Преди да стане член на Led Zeppelin, той вече е уважаван студиен музикант и аранжор, работил с десетки известни британски изпълнители. Когато през 1968 г. Джими Пейдж събира новата си група, изборът на Джон Пол Джоунс се оказва решаващ.

До края на 60-те години басът често изпълнява сравнително проста функция – следва акордовата основа и поддържа ритъма. Джоунс доказва, че бас китарата може да бъде мелодична, да създава контрапункт, да изгражда атмосфера и дори да води песента. Много други басисти признават, че именно неговият подход ги е вдъхновил.

Сред музикантите, оказали влияние върху него, са Джеймс Джамерсън, Чарлз Мингъс, Пол Маккартни и джазовите и соул басисти от 50-те и 60-те години. От тях Джоунс взима идеята, че басът трябва да бъде едновременно ритмичен и мелодичен.

Неговият стил трудно може да се вкара в една категория – рок, блус, джаз, фолк, класическа музика, прогресивен рок. Основните му характеристики са изключително музикално мислене, богати басови линии, отличен ритъм и способност да свири сложни партии, без да засенчва песента.

Тонът му е плътен, ясен, топъл, много динамичен – той не търси агресивен бас, а звук, който се вплита идеално между китарата и барабаните. През годините използва различни бас китари, най-тясно свързан с Fender Jazz Bass, Fender Precision Bass и Alembic басове, по-късно и осемструнен бас, който създава още по-богато звучене. Освен това свири на хамънд орган, мелотрон, синтезатори, пиано и мандолина – малко рок музиканти владеят толкова много инструменти на такова високо ниво.

Свиренето с пръсти е неговият основен начин на изпълнение – звук мек, естествен, богат, с изключително добра динамика и контрол. Ритъмът е една от най-големите му сили: заедно с Джон Бонъм образува една от най-великите ритъм секции в историята на рока – голяма част от мощта на Бонъм идва именно от взаимодействието му с Джоунс.

Мелодичността е неговата отличителна черта – басовите му линии често могат да бъдат изпълнени като отделна мелодия, рядко срещано качество. Като музикант с джаз влияние, той импровизира свободно – дори при концертните изпълнения рядко свири абсолютно едно и също, винаги добавя нови идеи.

В аранжиментите Джон Пол Джоунс е истински гений – голяма част от оркестровите и клавирните партии в Led Zeppelin са негово дело, и той често намира решения, които превръщат добрата песен във велика.

Сред най-големите му изпълнения са Ramble On (една от най-красивите бас линии в класическия рок), Black Dog (басът води диалог с китарата и вокала), The Lemon Song (истински урок по рок и блус бас), No Quarter (изгражда мистичната атмосфера и с клавирите си), Kashmir (басът придава стабилност и монументалност на цялото произведение) и Achilles Last Stand (изключително сложна и издръжлива бас партия).

Джон Пол Джоунс е далеч повече от изпълнител – участва активно в композирането и аранжирането на много от великите песни на Led Zeppelin, а идеите му често превръщат простите китарни замисли на Джими Пейдж в богати и многопластови композиции.

В сравнение с други велики басисти: с Пол Маккартни и двамата мислят мелодично, но Джоунс има по-джазов подход; с Джак Брус и двамата са виртуозни музиканти, но Джоунс е по-сдържан и по-ориентиран към ансамбловото звучене; със Стив Харис – Харис извежда баса на преден план, докато Джоунс предпочита да бъде невидимата сила, която държи цялата конструкция.

За обективност – Джон Пол Джоунс не е най-демонстративният басист и не търси виртуозността като самоцел, което понякога го оставя в сянката на по-ярките му колеги. Но именно тази скромност е една от най-големите му добродетели.

Джон Пол Джоунс никога не е търсил светлината на прожекторите. Докато Джими Пейдж впечатлява с китарните си сола, Робърт Плант – с гласа си, а Джон Бонъм – с гръмотевичните си барабани, Джоунс тихо изгражда основата, върху която стъпва цялата музика на Led Zeppelin. Именно затова мнозина музиканти го смятат за един от най-завършените рок инструменталисти на всички времена.