Ози Озбърн (Ozzy Osbourne)

Ози Озбърн е един от основите на хеви метъла и гласът, с който Black Sabbath променя историята на рок музиката. Неговият вокален стил никога не е бил демонстрация на виртуозност. Вместо това той създава напълно нова естетика – мрачно, мистично и леко зловещо звучене, което се превръща в основата на целия жанр.

Гласовият му диапазон се оценява приблизително между A2 и G5, като реалният концертен диапазон е около три октави. Това е напълно достатъчно за музиката, която изпълнява, макар че диапазонът не е сред най-големите в света на рока.

Тембърът му е абсолютно уникален. Гласът е светъл, леко носов, с характерна металическа окраска и специфична „плачеща“ интонация. Още след първите няколко думи няма съмнение кой пее. Това е едно от най-големите му предимства – неговият глас е практически невъзможен за имитация в пълния му характер.

В ниския регистър Озбърн звучи сравнително меко и чисто. Средният регистър е неговата най-силна зона – ясен, стабилен и много характерен. Високите тонове не са толкова мощни, колкото при Роб Халфорд или Брус Дикинсън, но звучат уверено и много музикално.

Техниката му е сравнително проста. Ози никога не използва сложни вокални похвати, екстремни писъци или впечатляващи регистрови преходи. Неговият подход е икономичен – пее така, че да служи на песента, а не да демонстрира възможностите си.

Фалцетът почти отсъства от неговия стил. Вместо това предпочита чисто пеене с минимални промени в тембъра. Смесеният регистър също не е толкова развит, колкото при други големи метъл вокалисти.

Интонацията в студио е отлична. Именно затова класически албуми като Paranoid, Master of Reality, Sabbath Bloody Sabbath и Blizzard of Ozz звучат толкова убедително. Въпреки това през годините се наблюдават периоди на колебание, особено след края на 80-те години, когато натоварването, здравословните проблеми и начинът на живот започват да оказват влияние.

Вибратото му е естествено, сравнително леко и ненатрапчиво. Използва го умерено, като предпочита правите тонове и характерното си леко треперещо звучене.

Артикулацията му е добра. Въпреки специфичното произношение и бирмингамския акцент, текстовете обикновено остават разбираеми. Това допринася за особения характер на изпълнението му.

Една от най-силните му страни е емоционалната атмосфера. Малцина певци могат да създадат толкова силно усещане за напрежение, тревога или мистицизъм само чрез начина, по който изпяват една фраза. В песни като Black Sabbath, Mr. Crowley, Diary of a Madman и Mama, I'm Coming Home той показва, че не е необходимо да бъде най-техничният певец, за да бъде изключителен изпълнител.

Концертната му харизма също заслужава специално внимание. Ози никога не е бил статичен вокалист. Контактът му с публиката, енергията и способността да превърне всяко шоу в истинско преживяване компенсират някои чисто вокални ограничения.

Най-сериозните му слабости са свързани с техниката. В сравнение с певци като Рони Джеймс Дио, Роб Халфорд или Брус Дикинсън той не притежава същия контрол върху дишането, регистрацията и интонацията при живо изпълнение. Освен това десетилетия на интензивен начин на живот, злоупотребата с алкохол и наркотици, както и по-късните здравословни проблеми постепенно се отразяват на гласа му. След 90-те години диапазонът му естествено се стеснява, а високите тонове губят част от предишната си лекота.

Сред най-добрите примери за неговите вокални качества са Black Sabbath, War Pigs, Paranoid, Children of the Grave, Sabbath Bloody Sabbath, Mr. Crowley, Diary of a Madman, Flying High Again, Bark at the Moon и Mama, I'm Coming Home.

От професионална гледна точка Ози Озбърн не е вокален виртуоз. Той обаче притежава качество, което не може да бъде научено – абсолютна индивидуалност. Неговият глас е неразделна част от звученето на Black Sabbath и соловата му кариера. Ако друг певец изпее същите песни, те ще звучат различно. Това е белегът на истински големия артист. Ако Роб Халфорд е върхът на техническия метъл вокал, Рони Джеймс Дио – символът на вокалното съвършенство, а Брус Дикинсън – майсторът на драматичната интерпретация, то Ози Озбърн е душата на ранния хеви метъл.