Брайън Джонсън (Brian Johnson)

Брайън Джонсън е английски рок вокалист, най-известен като фронтмен на AC/DC от 1980 г. насам. Той се присъединява към групата след трагичната смърт на Бон Скот и пред него стои една от най-трудните задачи в историята на рока – да замени певец, превърнал се в легенда.

Вместо да копира Бон Скот, Джонсън създава собствен стил. Неговият глас става символ на албума Back in Black – един от най-продаваните рок албуми на всички времена – и на новата ера на AC/DC.

Гласовият му диапазон се оценява приблизително между A2 и B5, като работният му диапазон е около три октави. На пръв поглед това не е впечатляващо в сравнение с вокалисти като Дио, Халфорд или Гилън, но начинът, по който използва гласа си, е уникален.

Тембърът е неговата абсолютна запазена марка. Гласът на Брайън Джонсън е изключително дрезгав, висок, остър и агресивен. Той има характерното „изпънато“ звучене, сякаш всяка нота е изкрещена през максимално натоварен усилвател. Този звук е толкова специфичен, че дори няколко секунди са достатъчни за разпознаване.

В ниския регистър той не е особено силен. Основната му зона е средният и високият регистър, където гласът му има невероятна пробивност. Това е особено важно при музиката на AC/DC, защото трябва да се конкурира със стената от китарите на Ангъс и Малкълм Йънг.

Една от най-големите му силни страни е вокалната атака. Той не пее „над“ музиката – той се врязва в нея. В песни като Thunderstruck, Hells Bells и Shoot to Thrill вокалът му функционира почти като още един инструмент.

Техниката му е много различна от тази на класическите метъл вокалисти. Брайън Джонсън не разчита на широк фалцет или сложни вокални украшения. Неговият стил е изграден върху мощна атака, естествена дрезгавина, висока вокална позиция, изключителна ритмичност и способност да поддържа огромна енергия. Това е много физически натоварващ начин за пеене.

Фалцетът почти не присъства в стила му. Той практически винаги използва пълен, агресивен глас – именно това създава характерния „писък“ на AC/DC. Смесеният регистър присъства, но е прикрит зад дрезгавината. Докато вокалисти като Брус Дикинсън използват смесения глас за красота и контрол, Джонсън го използва предимно като средство за мощ и издръжливост.

Едно от най-впечатляващите му качества е ритмичното усещане. AC/DC не е група, в която вокалистът просто изпява мелодията – вокалът е част от рифа. Джонсън има невероятна способност да „заковава“ думите точно върху китарния ритъм. Това се чува особено в Back in Black, Shoot to Thrill, You Shook Me All Night Long и For Those About to Rock (We Salute You).

Вибратото му е ограничено. Той не използва класическото рок вибрато като Дио или Ковърдейл. Вместо това характерното му леко разклащане на тона идва естествено от начина на пеене.

Артикулацията е добра, макар при него да не винаги е основната цел – някои думи се превръщат почти в ударни звуци, което всъщност е част от стила му.

Сценичното му излъчване е огромно. Макар да не е типичният „театрален“ фронтмен като Брус Дикинсън, неговата енергия, характерната кепе, стойката и взаимодействието с публиката са станали емблематични.

Най-голямото предизвикателство в кариерата му е именно начинът, по който използва гласа си. Пеенето постоянно в този екстремен регистър десетилетия наред е огромно натоварване. В началото на 2010-те се появяват сериозни проблеми със слуха, свързани с дългогодишно сценично излагане на силен звук, а не само с гласа. През 2016 г. лекарите го предупреждават, че може да загуби слуха си, ако продължи турнето без промяна. След завръщането си той вече пее с известни ограничения, но запазва най-важното – характерния си звук.

Сред най-добрите примери за неговите вокални качества са Back in Black, Hells Bells, Shoot to Thrill, Thunderstruck, You Shook Me All Night Long, For Those About to Rock (We Salute You), Rock and Roll Ain't Noise Pollution, Who Made Who, Heatseeker и Rock 'n' Roll Train.

Брайън Джонсън е доказателство, че великият рок вокал не винаги трябва да бъде красив или технически сложен. Неговият глас е инструмент със собствен характер. Той не може да изпее като Дио, Халфорд или Дикинсън – но и никой от тях не може да звучи като него. Ако Бон Скот е бил уличният поет на AC/DC, то Брайън Джонсън е техният човешки сирена сигнал – пронизителен, мощен и незабравим.