Рори Галахър (Rory Gallagher)

Рори Галахър е един от най-уважаваните блус рок китаристи в историята. Роден през 1948 г. в Ирландия, той започва да свири още като дете и много рано се влюбва в американския блус. През 60-те години създава групата Taste, с която привлича внимание с невероятните си изпълнения на живо. След разпадането на Taste започва солова кариера и се превръща в един от най-великите концертни китаристи на своето време. Той никога не става типична рок звезда – не преследва лукс, слава или имидж, а избира да бъде музикант. Неговата философия е проста: „Китарата трябва да звучи като човек.“

Стилът му е изграден върху блус, рокендрол, фолк, ирландска музикална традиция и джаз влияние. Основата му е блусът, но той никога не е просто копие на американските блус легенди – взема духа на Мъди Уотърс, Уили Диксън, Албърт Кинг и Фреди Кинг и го превръща в европейски, ирландски рок звук.

Тонът му е легендарен – суров, естествен, агресивен, човешки, динамичен. Неговата най-известна китара е 1961 Fender Stratocaster, една от най-разпознаваемите китари в историята, с изтъркан лак, износено дърво и следи от хиляди концерти. Именно това я прави символ – Рори не сменя китарата си, защото тя е част от него.

Тонът му идва от комбинация между Fender Stratocaster, усилватели Vox AC30 и Marshall, много силна атака с перцето и контрол на силата от потенциометъра на китарата. Почти не използва сложни ефекти – звукът идва от ръцете, през китарата, до усилвателя.

Извиването на струните е една от най-великите му страни – емоционално, понякога грубо, изключително изразително. Той не извива струните, за да покаже техника – сякаш „вика“ чрез китарата. Едно негово бавно извиване може да има повече напрежение от сложен виртуозен пасаж.

Вибратото му е легендарно – силно, широко, нестандартно, изпълнено с чувство. При Рори няма стерилна перфектност, има човешка емоция. Атаката му с перцето е една от най-големите му тайни – удря струните много силно, с различна динамика и огромна енергия, което създава онзи „жив“ звук.

Във фразирането Рори е абсолютен майстор – не мисли като човек, който подрежда гами, а мисли като певец. Фразите му имат начало, напрежение, кулминация и завършек, което е причината солата му да звучат като разговор.

Владее перфектно пентатониката, блус гамата, двойни тонове, бързи блусови линии, призрачни ноти и слайд – но техниката никога не е цел. Слайд китарата е много важна част от стила му – той я използва по изключително емоционален начин, като средство да създаде плачещ звук, не просто ефект.

Ритъм китарата му често се забравя, но Рори е великолепен ритъм китарист – свири блус ритми, рок акорди, фънк елементи и акустични партии.

В солирането и импровизацията Рори е сред най-великите – концертите му са легендарни, защото често променя солата си и не свири просто записаното, а създава момента. Изпълненията му са известни с огромна енергия, риск и спонтанност.

Рори не създава музикална школа като Ван Хален или Малмстийн, но създава нещо друго – еталон за честност в рок музиката. Сред най-великите му песни са Tattoo'd Lady, Bad Penny, Shadow Play, A Million Miles Away, Bullfrog Blues, Moonchild и Walk on Hot Coals.

На сцената Рори не е театрален като Ангъс Йънг, нито екстравагантен като Стив Вай, но има огромна сила – потен, изморен, с износена китара, той свири така, сякаш това е последното му изпълнение.

За обективност – Рори не е най-бързият, най-технически сложният или най-иновативният като техника китарист. Но това никога не е било неговата цел – неговата сила е в емоцията.

Рори Галахър е доказателство, че великата китара не се измерва с броя на техниките, а със способността да предаде човешка емоция. Той не е бил най-бързият, най-шумният или най-модерният китарист, но когато хване своята стара Fender Stratocaster, слушателят веднага разбира, че това е човек, който не свири музика – той я преживява.