Джо Сатриани (Joe Satriani)

Джо Сатриани е един от най-уважаваните инструментални рок китаристи на всички времена. Той не е просто виртуоз с невероятна техника – той е музикант, който създава мелодии, които слушателят може да почувства, дори без да има текст.

Роден през 1956 година в Ню Йорк, Сатриани започва като ученик на китарата с огромна амбиция. Любопитен факт е, че като млад той преподава китара на бъдещи легенди, сред които са Стив Вай и Кърк Хамет – само по себе си показател за нивото му като музикант. През 1987 г. албумът Surfing with the Alien го превръща в световно име и показва, че инструменталният рок може да бъде едновременно сложен и достъпен за широка публика.

Стилът му е комбинация от хард рок, блус, джаз фюжън, класическа музика, прогресивен рок и психеделични влияния. Най-голямата му сила е не просто техниката, а способността да създава мелодии, които звучат като вокални линии – Сатриани често казва, че когато свири соло, се опитва да „пее“ чрез китарата.

Тонът му е гладък, топъл, плътен, певчески, изключително изразителен. За разлика от много виртуози, които използват остър и агресивен звук, Сатриани търси тон, който позволява на нотата да „диша“. Основните елементи на неговия звук са Ibanez JS Series (неговият собствен модел), усилватели Marshall и Peavey, много внимателно използвани ефекти и силно развит контрол върху динамиката.

При Сатриани извиването на струните е почти вокална техника – много точна височина на тона, бавни емоционални извивания, постепенно натрупване на напрежение. Една извита нота може да носи повече емоция от десетки бързи ноти, особено ясно се чува в Always With Me, Always With You.

Вибратото му е сред най-добрите в съвременната рок китара – широко, плавно, контролирано, много изразително, което е една от причините дългите му тонове да звучат почти като човешко пеене. Легатото му е плавно, чисто, без излишно напрежение – използва hammer-on и pull-off не просто за скорост, а за създаване на плавни мелодични линии.

Не е първият, който използва двуръчен тапинг – това е свързано най-вече с Еди Ван Хален – но Сатриани развива техниката като музикален инструмент, за мелодични фрази, необичайни интервали и плавни преходи (пример: Midnight). Известен е и с изкуствените хармоници, които придават на тона му характерен „пищящ“ звук, и с майсторско използване на whammy bar за драматични падания на тона, плавни изкачвания и ефекти, наподобяващи човешки глас.

Макар да е известен като солист, Сатриани е много добър ритъм китарист, ползвайки сложни акорди, интересни хармонии и динамични ритмични структури – композиции като Satch Boogie показват, че може да бъде изключително мощен и без постоянни сола.

Солирането и фразирането е неговата запазена марка. Сатриани не мисли като китарист, който „показва техника“ – той мисли като композитор. Солата му съдържат ясни мелодии, повторяеми мотиви, развитие и емоционални кулминации; най-силната му страна е, че може да накара сложните идеи да звучат естествено.

Като импровизатор е отличен, известен с изпълненията си на живо, където запазва структурата, но променя детайлите – подходът му е по-близък до джаз музикант: слуша какво се случва и реагира.

Сатриани е сред най-великите инструментални рок композитори – произведения като Surfing with the Alien, Always With Me Always With You, Satch Boogie, Flying in a Blue Dream, Summer Song и Cryin' са доказателство, че китара без вокал може да разкаже история.

За обективност – Сатриани не е революционер в техниката по начина, по който е Ван Хален или Хендрикс; неговата революция е друга – той показва как виртуозната китара може да бъде мелодична, достъпна и емоционална. Някои критици смятат, че стилът му понякога е прекалено „чист“ и лишен от суровата агресия на блус рок китаристите.

Джо Сатриани е един от редките случаи, когато техническото съвършенство и емоцията вървят напълно заедно. Той не е просто китарист, който може да свири всичко – той е музикант, който знае какво да изсвири и кога да го остави да прозвучи. Неговото най-голямо постижение е, че прави инструменталната китара достъпна за милиони слушатели.