IRON MAIDEN превзеха София: 50 години мощ, сълзи, ракия и българският трикольор

Половин век след като Стив Харис основава IRON MAIDEN, британските хевиметъл богове устроиха най-голямото си българско парти. На 26 май 2026 г. стадион „Васил Левски“ спря да бъде просто спортен обект — превърна се в катедрала на тежките китари, развяти знамена и една неподправена метална свобода. Според официални данни на организаторите от Fest Team публиката надхвърли 35 000 души, а заедно с подгряващите ANTHRAX гърмяха над 30 000 още в ранния следобед. Ето всичко, което се случи, през обективите на очевидците, репортажите на БТА, Dir.bg, Площад Славейков и live коментарите на място.

⚡ Преди шоуто: чакане, бири и траш удар от ANTHRAX

Вратите бяха отворени в 17:00 ч., но опашките се виеха още от 16:00. Жегите бяха сериозни, но феновете издържаха — черни тениски на Еди, бирени чаши и химни, които се пееха спонтанно. Малко след 19:10 ч. ANTHRAX излязоха като ураган. Джоуи Беладона, Скот Иън и Чарли Бенанте напомниха за Sonisphere 2010, когато „Голямата четворка“ разтърси същия стадион. Сетът им включваше парчета като „Caught in a Mosh“, „Indians“ и „I Am the Law“. Беладона се обърна към публиката: „Преди 16 годинихме тук с Metallica, Slayer и Megadeth – никога няма да забравим този стадион!“

След края им в 19:50 последва 65-минутна пауза, която някои фенове определиха като „изпитание“ (особено в натъпкания партер), но когато в 20:50 зазвуча „Doctor Doctor“ на UFO, стадионът избухна.

🎸 THE COMING OF THE GODS — сетлистът на сънищата

Турнето Run For Your Lives е концептуално – само песни от първите девет албума (1980–1992). Iron Maiden излязоха малко преди 21:00 и в следващите два часа изпълниха 17 песни, някои от които не бяха свирили от 80-те години на миналия век.

Още с първите акорди на „Murders in the Rue Morgue“ Bruce Dickinson показа защо е един от най-харизматичните фронтмени в историята. Той тичаше, жестикулираше, а гласът му звучеше свеж и остър като бръснач. „Wrathchild“ и „Killers“ върнаха духа на най-ранните години, а „Phantom of the Opera“ се превърна в 7-минутна симфонична лудница.

Апотеоз настъпи по време на „The Number of the Beast“ — червени светлини, Еди (гигантският талисман) се появи с рога, а 35-те хиляди изреваха „666“. Един от най-вълнуващите моменти обаче дойде с „Infinite Dreams“ — песен, която групата не бяха свирили от 1988 г. насам. Някои фенове в предните редове не сдържаха сълзите си.

🇧🇬 Българското знаме, ракията и посланията на Брус

По време на „The Trooper“ Брус Дикинсън излезе облечен в червен английски мундир, но за изненада на всички развя българския трибагреник. Целият стадион скандира „България, България!“ – многозначителен жест, който мнозина фенове свързаха с подкрепа за Украйна (по-рано Дикинсън отправи призив за мир). Друг спомен, който всички ще запомнят: Брус вдигна военна манерка, отпи и с усмивка каза в микрофона: „Трябва да е ракия!“

Преди финала на основната част прозвуча „Hallowed Be Thy Name“ – Bruce я изпя като осъден на смърт, целият стадион замлъкна в определени пасажи, за да избухне в хорове. Един от коментарите в Dir.bg гласи: „Най-великото изпълнение на Hallowed, което съм чувал на живо. Сълзи по бузите, а съм на 52.“

🔥 Бисът: Aces High, Fear of the Dark и краят с Wasted Years

За бис групата се завърна с „Aces High“ — самолет Spitfire на Еди, кръстосани прожектори като във военен филм. След това цял стадион пя „Fear of the Dark“ – без преувеличение, 35 000 души пееха всеки припев, а Bruce спря и остави публиката сама да изпее втората част на припева. Емоцията беше толкова силна, че дори хората по трибуните имаха вдигнати телефони със светлини. „Wasted Years“ сложи финал на вечерта – Dickinson каза: „Желая ви хубава вечер, хубава седмица и хубав живот. Вие го заслужавате.“ И обеща: „Ще се видим отново!“

🗣️ Коментари, спорове и организацията (по Dir.bg и Площад Славейков)

Много хейтъри се подиграваха с възрастта на групата (Брус е на 67, Стив на 70), но както отбелязва репортер на Площад Славейков: „Никой не ходи на концерт на Maiden само от носталгия. Те са страхотни тук и сега, а не членове на пенсионерски клуб по интереси.“ Саймън Доусън на барабаните (заместващ Нико Макбрейн) се справи безупречно.

🎤 Финални думи: една нощ, която няма да умре

Шестото гостуване на Iron Maiden в България остава в историята като най-посетеното. От първото през 1995 г. в зала „Христо Ботев“ до стадион „Васил Левски“ – бандата измина дълъг път, но електричеството между тях и българската публика става все по-силно. Брус пя, тича, размахваше знаме, а когато в края на „Wasted Years“ последният акорд заглъхна, тишината беше свещена. След това – аплодисменти, които не спираха. Up the Irons! И до нови срещи, защото „Run For Your Lives“ няма да спре догодина.